Мисловният облак на паниката

Мисловният облак на паниката
С малко осъзнаване и наблюдение не е трудно да се съберат различните елементи,
които образуват един мисловен облак. Може би вече сте забелязали как един проблем
се стреми да се свърже с друг. Негативните вериги, вътрешните конфликти и „двойните
послания“ обединяват замъгляващите си енергии, завихрят ви и ви оставят смутени и
объркани. Ето един пример: случаят с един много успешен директор по продажби,
който не можеше да разбере защо е преживял три изтощителни пристъпа на паника
през последните 10 години. Той не можеше да установи причината и затова се
притесняваше, че по всяко време може да го връхлети още един. Докато разказваше
историята си, се появиха няколко ключови фрази, които разкриха основните му
проблеми. Постепенно сред плетеницата от противоречащи си мисли изникна много
сложен мисловен облак.
На пръв поглед трите пристъпа на паника изглеждаха доста различни. Причината
за първия беше съвсем разбираема – той попаднал в „капана“ на неподходяща работа и
след това позволил доверието му да бъде подкопано. Стресът от мисълта „не се
чувствам достатъчно добър“ довел до паниката да не се провали. Той мразел да се
чувства в капан, защото най-голямата му ценност била свободата. Този първи пристъп
на паника го потопил в депресия, която продължила повече от година.
Вторият пристъп също звучеше напълно разбираемо. След раждането на сина му
той и съпругата му не планирали добре средствата си и започнали да харчат прекалено
много, докато дълговете им излезли извън контрол. Този път той се обвинявал, че не го
Мисловен облак на паническата атака
56
бива за нищо, докато не изпаднал в такава паника, че почти излязъл от строя. Отново
усетил, че „не е достатъчно добър“ и е „попаднал в капан“. И макар да му отнело
няколко години, освен това пиел и лекарства, той в крайна сметка се измъкнал от
паническото разстройство и постепенно изплатил огромния дълг.
Така или иначе, третата депресия го притесняваше най-много. Когато изпаднал в
паника, той имал чувството, че внезапно се срива по „нанадолнището“ на тревожността
и депресията без причина. Нямал никакво разумно обяснение. Всичко в живота му
вървяло изключително добре. Натрупаният по-рано дълг бил изплатен, децата му
растели, имал хубава работа и много добри приходи. Имал дребни неприятности,
например понякога се препирал с жена си и се случвало да пийва малко повече, но това
не обяснявало защо изведнъж се сринал. Този път силната паника продължила четири
месеца и накрая изчезнала също толкова загадъчно, както се появила. Разбира се, той
започнал да се страхува от тези пристъпи, защото те изглеждали напълно извън неговия
контрол, отвъд разума или логиката.
Заедно ние проследихме произхода на неговото убеждение, че „не е достатъчно
добър“ още от детските му години. Баща му – директор на местното училище, бил
голям спортист и много амбициозен човек, който винаги трябвало да спечели – на всяка
цена. Освен това винаги бил прав – във всичко. Малкият му син знаел, че единственият
начин да „получи одобрение“ е да бъде победител. За съжаление, макар да се стараел с
всички сили да отговори на тези високи очаквания, синът не можел да се сравнява с
големите успехи на баща си. И още по-лошо – бащата често помагал на сина си, като
действал „зад кулисите“.
Затова, когато момчето получавало награди, призове или стипендии, то никога не
било сигурно, че наистина ги е „заслужило“. То се опасявало, че баща му може да е
подредил нещата в негова полза и се чувствало неловко. Посланието, което получавал
от баща си, било съвсем ясно: „Всичко е наред само когато печелиш.“ Но тъй като
момчето не било сигурно дали то е спечелило тези награди, за него „да спечелиш“ не
означавало нищо. И за да станат нещата още по-лоши, дори когато наистина
побеждавал, той не получавал похвали, точки и признание от баща си. Ужасявал се да
не „разочарова хората“ и се огорчавал, когато печелел, но трябвало да печели, за да
бъде „добър“. Тази колекция от мисли се събирала и накрая образувала цял облак от
негативни емоции, двойни послания и ограничаващи убеждения.
Въпреки че на пръв поглед мислите му се отнасяха до различни събития в
различни възрасти, всички те бяха свързани помежду си и се проявяваха при всеки
пристъп на паника. Всяка мисъл го е тласкала в различни посоки и го е карала да
подскача напред-назад, като топчето в машина за пинбол. Натискът за постигане на
победа го е карал да продължава да опитва, за да отговори на невъзможни очаквания.
Но успехът не му е носел удоволствие, а само депресия. Опитвайки всичко възможно
да избегне провала и да докаже, че е достоен, той загубил от поглед истинската си
самоличност, както и всяко истинско чувство за удовлетворение. Така той не е могъл да
се освободи дори за кратко от вътрешното напрежение.
С течение на времето неговото поведение, ниската самооценка и съответните
негативни емоции са запълвали пространствата между първоначалните противоречиви
мисли. Какво произведение на изкуството! Стратегията ремонт на покриви на мислене на неговия облак е
работила перфектно всеки път и винаги се е получавал един и същ резултат – паника.
Процесът би могъл да се задейства от различни пускови механизми. Разбира се, страхът
и саморазрушителните мисли винаги са действали изключително добре, за да го
хвърлят в паника. Но любопитното е, че постиженията ремонт на покриви и успехите са имали същото
въздействие. Стремежът за постижения и успехи винаги е била неговата компенсация
за убеждението, че „не е достатъчно добър“. Успехът му е служел като сложно ремонт на покриви
изградено прикритие, докато старите убеждения продължаваха да работят под
повърхността като пускови механизми. Може би част от него все още не вярваше, че
заслужава да получи успех или да го поддържа ремонт на покриви.
57
Подложен на яростната атака на мисловния си облак по време на паническите
пристъпи, той не бил в състояние да прекъсне процеса. Тъй като ремонт на покриви облакът е засенчвал
нормалното му мислене, той не знаел как да спре всичко това. Сега, след като се обърна
назад и разгледа безумната структура на цялата картина, той видя нещата от нова ремонт на покриви
перспектива. Вместо да се почувства безсилен, той започна да разбира как съчетанието
от всички тези елементи го кара да се изгуби в тази вътрешна мъгла. Освен това разбра,
че този мъглив облак от мисли не отразява нещо реално или вярно. Той започна да ремонт на покриви
поставя под въпрос истинността на тези безполезни идеи и убеждения. Наред с това го
обзе любопитство да открие скритите положителни елементи ремонт на покриви.